Капките се стичаха по лицето и. Опитваха се да отмият спомена за него. Само уличните лампи разкриваха образът и. Останалите фигури в мрака, фигури, които тя не различаваше, изглеждаха зловещо и предвещаваха проблем. На нея и беше писнало от хората. Вървеше по улицата и не и пукаше кой ще види разтеклия и се грим, кой ще види сълзите и , кой какво ше си помисли за нея. Устремена напред към своята улица, за нея светът беше пуст и празен. Студено и самотно място и няма кой да и вдъхне и капка надежда, че нещата ще се променят.
Животът и бе разбит. Разбито бе сърцето и , разбити бяха мечтите и надеждите и, разбито бе всичко , до което тя се докосваше. Сякаш беше прокълната никога да не усети щастието. Той беше нейната опора. Пред него тя се чувстваше като дете. Никога не бе преставала да се усмихва докато бяха заедно . Той беше нейното спасение , вярата , че най- накрая и тя ще бъде щастлива. Но щастието не продължи дълго. Животът отново бе несправедлив към нея и безмилостно отне любимия и.Това я съкруши до там , че тя бе готова да се откаже от живота си. Неможеше да си представи съществуването си без него. Той бе единственият , който я обичаше . Той и подаде ръка , когато другите я подминаваха . Той я подкрепяше , когато другите я пренебрегваха. Той я прие , когато всички я отхвърляха. Само той знаеше как да я целуне така , че за миг времето да спре . Само той знаеше как да я погали, така че тя цялата да изтръпне. Само той съшествуваше за нея, но сега вече го нямаше.
Тя продължи да върви по своята улица. Крачка след крачка се упитваше да се убеди, че може и без него , че ще се справи. Крачка след крачка , докато просто на рухна. Строполи се на сред улицата и доскоро бавно стичащите се сълзи се превърнаха в огромен порой. Порой , който съдържаше много болка . Убеждаването не помогна. В главата и постоянно нахлуваха спомени: как седят двамата на кея ,луната е цяла, морето спокойно , само лек топъл вятър гали косите и . Прегърнала любимия си , тя държеше целия си свят в ръце. Именно в онази нощ , той съвсем леко и тихо , за пръв път и
прошепна : ‘ Обичам те ‘ . Тя онемя. Толкова дълго чакаше тези две думи . Целуна го веднага и за момент света спря да се върти .Проблемите не съществуваха , никой не можеше да отнеме щастието и – поне така си мислеше тя. Не можеше да си представи по-подходящ човек за нея. Той беше единствен .
Но сега тя е сама. Животът и започва да губи смисъл. Любовта и я няма . Душата и е самотна и празна . Сълзите не престават да текът . Очите и вече не светят , няма го онзи блясък , който той толкова обичаше. Просто седи на улицата и чака своя любим . До толкова наранена и объркана тя не съзнаваше , че повече няма да го види . Просто седеше и чакаше любовта си . Надяваше се живота да отнеме и нея . Да я махне от този сив свят изпълнен с болка . Надяваше се да отиде при своя любим но .... това така и не стана . Тя остана на своята улица .
Рано или късно идва нова любов!
Поздрави !!!
Пожелавам ти да срещнеш отново любовта.
